Съвсем случайно тръгна Hand of Doom на Manowar и толкова много спомени ме връхлетяха, че не можах да не седна да напиша малко по темата.

Преди доста години брат ми ме зариби по Manowar – те бяха експлзивни, metal as fuck, жестоки за слушане. Абе – благодат. И една от първите песни, които ми пусна беше Hand of Doom. Още помня текста ѝ наизуст.

Няколко години по-късно в абсолютния апогей на Каварна рок фест когато нещо във вселената се огъна и направи паралелна точка във времепространството и изсипа световни групи в едно малко градче невъзможно отдалечено от метъл центъра на страната – София. Ето и част от изпълнителите, които са идвали в Каварна – градът с един светофар – https://www.werock.bg/novini/istoriya-na-festivala-v-kavarna-za-10-godini-v-tzifri-plyus-imena-na-vsichki-uchastvali-grupi?id=32201:

И виждаме сред всички великолепия и Manowar, които дойдоха 2007 и 2008 г. Бях на двата концерта. Всъщност до момента съм присъствал на всички концерти на Manowar в страната. Великолепие до безкрайна степен.

Преди години, когато ходихме с Вальо и Вельо на концерта на Manowar в София писах в блога за Manowar, а това ми костваше много откъм емоция. Припомних си за моя най-добър тогава приятел Стефан, за ходенето на първия Manowar с един Форт Ескорт от началото на осемдесетте, за палатките и топлата бира, за огъня, за това как всички ревахме когато Ерик Адамс ни еба майката като запя химна.

Интерсно е как човек може да бъде почитател на група или жанр в продължение на толкова време. През годините моя вкус към музиката се разшири значително. Смятах да пиша по темата за музиката пък и да видим дали няма да чуете нещо ново и интересно, но ще е огромна статия.
Та през годините освен неща извън твърдата музика в метъл света вкуса ми се втвърди значително и отиде към диагонално противоположно на Manowar. Но любовта ми към тях си остана. Да – може да са малко quirky и остарели, но пламта с която свирят и пеят (за бога, Ерик Адамс е на 73!!!) няма равна.

Сега, когато децата ги няма бих си позволил да отида някъде извън страната да ги слушам и съм убеден, че ще си изкарам жестоко. Защото те го заслужават.