Защо го правиш?!?

Преди седмица ми попадна една снимка на финиширащ Ironman ,който отдавна е изразходил силите си и това, което е останало от него пресича линията. Остават му 4 секунди преди да го дисквалифицират.
И това ми донесе много спомени, от два дуатлона, от Дунав Ултра, от десетките бревети (към този момент имам малко под 19 000 км на колелото) и много кратки и откровено безразсъдни карания, карания в дъжд, сняг, на минус 6, някакви бягания, skyrunning. И всеки път, богу, ВСЕКИ ПЪТ когато отида някъде я на бревет, я на дуатлон всеки път някой ще се включи – “Защо го правиш това?”, “Защо не си стоиш вкъщи да си почиваш?”. От какво питам аз и обикновено разговора отива в друга посока.

Хората, които не са преживяли достигането на финалната точка на възможностите си и не са я прескачали в последствие никога няма да ни разберат. Не, че аз съм ебахти и атлета, ‘щото не съм, но се опитвам.

Тези хора, които предпочитат други свои дейности не ги виня и то по никакъв начин, защото и аз обичам понякога да си почивам, но да има от какво (тук си говорим във физическо измерение).

Тези хода не знаят какво е да си пред припадък и все пак да продължиш да бягаш още 10км в планините. Или да си кажеш – “Това е, повече не мога” и да се върнеш от Констанца до Варна на ход без значение, че се прибираш в един вечерта.

Моите причини за тези екстремности могат да бъдат добре определени от някой психолог, но за себе си осъзнах, че това е едно от много малкото неща, които могат да ме накарат да получа тишината в главата си, която не мога да получа по друг начин. Преди подтисках (или се борих) с някакви неща в себе си, изживявах други, сега по-скоро искам да усещам само вятър в ушите си и да знам, че единственото нещо, което ще ме накара да се прибера обратно при Златина и Борко е моята издръжливост, а това дава и перспектива и сила, тръст ми.

Не можете да си представите какво е да бъдете 40 часа на ръба на силите си, да боли почти постоянно, да не се чувствате комфортно, да не можете да спрете за повече от една бърза супа за почивка, да пиете по литър и половна вода на час, да знаете, че няма да можете да се справите (изберете си сами – с темпото, маршрута, стратегия за хранене, за каране, може да има евентуален инцидент), но да го направите.

Всичко идва с началната и крайната точка. И това е най-важния елемент от цялото това нещо. Когато Златина дойде в живота ми осъзнах, че няма по-важно от това да има кой да те изпрати и при кой да се прибереш. А когато станахме трима всяко мое прибиране от каранане е най-якото чувство на света.

Така, че следващия път когато се чудите как може някой да бяга 48 часа, да кара колело толкова, да участва на Ironman (3.8км плуване, 180 км колоездене и 42.2км бягане (класически маратон)), да излезе от вкъщи след депресивен период не го питайте защо го прави, а си представете причината да се прибира. Правим го заради това.

1 Comment

  1. Христова

    17/07/2022 at 16:43

    <3

Leave a Reply to Христова Cancel reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.