Днес Златина ме събуди в 8 и малко и се учудих, че малкия е спал толкова. Oказа се, че малкия е станал в 05:00 и 2 часа е тормозил майка си, но тя не ме е събудила да страдаме заедно, а е решила да ме остави да си почина. Нещо като подарък за деня на бащата, което било днес.
Та по темата, понеже ми е първи ден на бащата и съм си вирнал брадичката като мустаката лесбийка на осми март, ТА – баща се става много след като се роди детето. Моя баща е Баща с главното си и заслужено Б, неговия Баща – също. Надявам се някой ден и аз да бъда така.
А баща е нещо, което се случва между трима човека – детето, майката и (биологичния) баща – това е някаква симбиоза на любов, разбиране и търпение (и недоспиване), която с времето разцъфва и не увяхва до дълбоки старини. Това е една неприкосновена любов, която изтрива цели черти от характерите ни (нетърпение, раздразнителност, подобни) и добавя нови (абсолютната любов, която знаеш, че никога няма да си отиде) и тримата ще сте едно голямо и велико трио завинаги.
И последно, че не искам да звуча като бегемама, но – винаги ще помня Златина, когато ми звънна и ми каза, че Борис се е родил (след жестоки болки, мъки и умора) и помня как гласа ѝ трепереше. Моя трепереше много дълго след това.
Благодаря и на двамата, че ме направиха баща. От тук нататък е мой ред да бъда най-добрата версия на себе си и да давам всичко за тях.