Tagработа

27.11.2017

Тези дни се занимавам с Raspberry Pi B (съвсем първия Raspberry Pi) заедно с Adafruit 2.8″ TFT 320×240 и  Pi Camera. Освен това правя и един интересен проект за домашен Weather Station с esp8266, но ще почакам да ми дойде bme280. Голяма гъзарийка се задава, stay tuned.

 

Новината на деня е, че излязоха видеата на OpenFest 2017, които могат да бъдат намерени тук:

 

In other news:

  • Златина ми показа Zen Pencils – страхотни комикси базирани на поезия;
  • Дискретният чар на демокрацията – страхотно видео с неподправимия Китодар Тодоров (не е политически ориентирано така, че можете спокойно да си го пуснете);
  • The Biggest and Weirdest Commits in Linux Kernel Git History (където можете да видите достатъчно на брой извращения);
  • Firefox Quantum – Firefox пак на гребена на hype-а, обещаващ значително подобрение на производителността. Разцъках го за ден и ми се стори доста добре, но още не мога да преживея силно грозния inspector. Ще видим какво ще ме накара да премина на FF, но Quantum е добра стъпка към правилния път;
  • How I hacked 40 websites under 7 minutes

22.11.2017

Докато втората статия за ISTA 2017 се готви малко загърбих блога.

От 14.11.2017 вечерта до 18.11.2017 г. вечерта бях в София с основна цел да посетя ISTA – една от малкото QA насочени конференции в страната. За нея в друг пост.

Във Вторник кацнах в 22 и нещо и вече ми се спеше. Бакшиша ми говореше някакви неща докато не стигнем в околията на МОЛ “Сердика”. Не разбирам аз ли ги предразполагам или просто има такива хора, но е крайно дразнещо това някой непознат да те занимава с глупостите си.

Видяхме се само с Виктор, че Катина и Алек си бяха легнали, поговорихме си малко за живота, строенето на къща и компютърджийски истории и си легнах.
На следващия ден сутринта се излюпих набързо и с бодра крачка тръгнах към офиса (около 40 минути пеш). Отидох там по-рано и част от колегите вече бяха там за да се видим преди работа, да поговорим простотии и т.н., общо взето – нормалните неща :)
За добре дошъл ми поднесоха две бири и беше трудно да ги скатая за да не личи от далече, че започвам сутринта с бири :)
Деня в Софийския офис на Немечек мина скандално – от всякъде колеги ме дърпаха да ме разпитват как съм, да си разказваме неща по проектите, простотии и т.н. и деня мина супер бързо (дори и успях да свърша няколко неща!).
Вечерта прекарах в приятели, видях се с порасналия Алек, говорихме си до късно и така.
Следващия ден отидох на ISTA 2017 няколко минути след като отвориха регистрациите и имаше немалка опашка. Организацията беше ок и с влизането видях доста познати лица. За останалото можете да прочетете предния ми пост.

Ден трети започна пак с ISTA, нови хора, нови лекции, много кафета, networking. Отказах се да пиша live blog, защото сметнах, че е безпредметно. За сметка на това сега довършвам ден втори от лекциите.

Прибрах се при моите приятели, поговорихме малко и стегнах багажите за място 2 в което щях да преспя един ден. То беше при сестрата и съпруга на Злати заедно с двете деца – Кати на малко над годика и Габи на няколко седмици. Беше приятно, легнахме почти навреме, а на следващия ден станах в 6 и нещо, защото голямата вече се беше наспала и дойде ред за храненето ѝ.

След приятен ден прекаран основно на закрито се сбогувахме, викнах такси (15 кинта) и директно към летището. Почаках малко, четох, дойде моя ред, влязох в самолета и си пуснах албума “You want it darker” на Leonard Cohen и тръгнах да чета. В самолета имаше малко изпълнения от пасажери, които се държаха тъпо със стюардесите, но иначе всичко мина гладко.
Във Варненското летище взех такси (10 кинта) и се отправихме с около 190 км/ч по магистралата и 100 в града към квартирата. След третата забележка към относително грубия шофьор пуснах оплакване към централата на Триум Такси и се разбрахме с 2 думи. Дано да му е за урок.
Прибрах се на топло при Злати и котарака Иво и най-накрая се наспах като хората.

19.07.2017

Обещавам си за незнамкойсипът, че ще пиша по-често и накрая – 4 поста за месеца.

 

Тия дни нещата вървят добре – започнах пак да карам, вчера излизах с познат да покараме малко, купих си CO2 помпа, което отчитам за малко рисково, но ще видим как ще се представи по бревети и по-критични ситуации.

Освен това в офиса нещата са интересни – имам задачи, които кефят, колегите и те са шест точки (като изключим, че ме малтретират на Mortal Kombat, но и това ще се промени!).

Освен това миналата седмица ходихме с брат ми и жена му на палатки и смятам в отделен пост да пусна списък с нещата, които са нужни за едни кратки палатки.

 

In other news чакам WordCamp Varna да пуснат списък с одобрените лектори. Ако съм сред тях ще стане приятно – хем ще говоря за нещо интересно, хем може дори и на някой да му привлека вниманието.

Довиждане София, Варна – добре дошла

И минаха две седмици в които бях извън Варна. Не помня последните години да съм бил извън Варна за толкова време и това беше добро упражнение.

Ето и малко мои впечатления свързани със София:

  • Културния живот там има огромна разлика от варненския – има опера, концерти (от които и много алтернативни), има няколко театъра;
  • Трафика е ок. Преди ми се струваше, че трафика е убийствен, но с помощта на Google Maps и телефон в ръка се справях много добре пеш и с колата. Транспорта е добре огранизиран и структуриран (освен проклетите трамваи – не мога да свикна да има и още един играч в платното за движение и като карам покрай трамвай продължавам да изтръпвам);
  • Дилектите са много и смесени. Понеже във Варна и Добрич (от където съм родом и живял прилична част от живота си) диалектите са практически еднакви е трудно да приема как всеки втори говори по различен начин. Което пък от своя страна е ок, защото и аз сигурно им звуча странно (особено като кажа, че е патладжан, а не син домат (а историята за чушка vs пипер изобщо няма да я започвам, че може да ям бой :) )). Пък и има много хора от всички краища на страната там и не е изобщо за учудване. Голям град – много хора и от всякъде;
  • Таксиметровите шофьори са измекяри. Точка;
  • Метрото е огромно предимство, а хората си познават града добре;
  • Имат си планина, която е само на няколко километра извън столицата;
  • Чешмяната вода не само, че не струва, ами и има вкус на пестициди и уран взети заедно. Поне водата в хотела беше такава;
  • Парковете са пълни с хора. На втория ми ден в София излязохме с колегите за по бира в парка и нещо ме сви – парка беше пълен с хора – деца, младежи за по биричка на пейката и възрастни хора – всякакви се бяха събрали. И ми припомни едно време като се събирахме на Бункера с метълските тениски и кецовете и как цъкахме хек и пихме биричка. Сега там е пусто…
  • Въздуха е малко странен – първо, че няма почти никакъв вятър (което беше нещо, което ми отне много време за да свикна във Варна) и второ – няма почти никаква влага. Тези две неща ме караха първите 1-2 дни да се чувствам странно и за първи път ми липсваше и морето. Все го приемах за даденост, а то…
  • Заведенията са много и разнообразни, има много бирарии и малки ресторантчета. Отнема време човек да ги обиколи;
  • В зависимост от това къде се намира човек въздуха варира от отвратителен и трудеш за дишане до ок.

 

За две седмици там, извън офиса направих следното:

  • Вървях много и в различни посоки. Всеки ден ми отнемаше около час и половина отиването и прибирането от хотела до офиса и респективно почти не шофирах в града;
  • Срещнах се с приличен брой мои близки хора и изпихме още по-прилично количество бира;
  • Покарах с Велоприключение малко в Тетевенския балкан на изтощителни жеги (имам си вече и аграрен фен, йей…) с хора, които не познавам, но беше супер яко приключение;
  • Със Злати ходихме на Hills of Rock в Пловдив. Чухме Контрол, Epica, Evanescence, Three Days Grace, Immencence, Revaneye, Мерудия. Беше брутално яко!
  • Разходихме се с Вик, Катина и Алек в Люлин планина;
  • Запознах се със супер много нови хора (покрай офиса) и още на втория ден привикнах с тях;
  • Направих първата си презентация новата фирма пред колегите. Говорихме си за performance testing с jMeter (цялото заглавие на презентацията беше jMeter and other strange animals) и беше много яко;
  • За пръв път се спуснах по пързалка, която е между два етажа в офиса. Беше епично;
  • За пръв път бях на масаж (изключая онзи път преди първия ми бревет в който щях да умра от болка и отидох да ме видят и те взеха, че ме оправиха). Беше странно и в офиса;
  • Свалих 2 кг за 2 седмици и бия нов рекорд от 94.5 кг. Не знам дали да се радвам, защото не бяха качествено свалени, а от нередовното ядене  в комбинация с джънк;
  • Изслушах около 80% от нещата на покойния Chris Cornell. Има някои, които чувам за пръв път и смятам, че съм идиот, за това,че не съм ги намерил по-рано.

 

Нещата, които не можах да свърша:

  • И този път мечтата ми да карам на колодрума в Пловдив не се състоя;
  • Не можах да карам с Велосити. Ходенето ми в София съвпадна с няколко други вело събития и свободни хора на практика нямаше;
  • Не можах да карам много или да отида на 5kmrun в София.

 

За офиса ще напиша отделен блог пост.

Недко разказва: За “лошите” работодатели

През последните няколко седмици се наслушах на мрънкащи хора, които не обичат работата си, града в който живеят, това което правят и още около 150 подобни неща.

Та си говорихме скоро за работата и се учудих на всеобщото мнение как, цитирам “Всички работодатели са лоши и те изстискват” и там каквото беше нататък.

Съвсем кратко, без да изпадам в излишни подробности, искам да споделя моя опит.

 

НИКОГА не съм започвал да работя нещо, което не обичам. От кабелджия опъвайки по цял ден кабели насам-натам носейки стълба, която беше тежка колкото мен за малък ISP (с тайното желание някой ден да стана системен администратор), през търговията с компютри, внедряването на софруер за управление на бизнеса (включително и за управление на индустриални съоръжения) та до последните години в които съм се квалифицирал основно като Software Quality Assurance Engineer. И никога и не съм попадал на “кофти работодатели”.

И ще ми кажете, че това е късмет, но мога да ви уверя, че не е.

А тези, които се оплакват, че работодателите им изстисквали последните сили, държели се лошо с тях, не им оценявали труда и т.н. и т.н. – ако сметнете, че проблема е в компанията в която работите, а не във вас – еми сменете работата, бе.

Относно заплатите и условията съм чувал толкова много, че ако го разпиша сигурно ще стигна max post size на wordpress. Имал съм познати, които като им опиша офиса в който работя, всичките излизания с колеги, teambuildings, работна среда и това с което се занимавам веднага започват с “Ама то сигурно там ви изстискват, сигурно шефовете са гадни, сигурно има страшно много работа” ала бала. Well – fuck off, dudes.
Всеки иска да започне да работи за 1500 лв . – 2000 лв. стартова, ‘щото видиш ли в IT бранша хора няма. Еми няма. Ква-ли-фи-ци-ра-ни хора няма обаче.
Не може човек, който е прочел общо 12 страници за HTML/CSS/JS/PHP/bash или каквото и да е там, който най-малкото не може да си настрои работната среда (и не се опитвайте да ме убедите, че примерно един PHP developer не трябва да разбира от Apache(nginx)/mySQL(MariaDB)/малко Linux (или съответно .NET developer с неговата среда) ) да очаква да започне на подобна заплата.

За това се изисква да си съдереш задника от четене, от анализиране, от мислене, от проби и грешки. И това да ти доставя удоволствие. Да – звучи малко садо-мазохистично, но ако не изпитвате удоволствие от това, което правите тогава не сте за тази професия.

Така, че следващия път като измрънкате, че нещо не ви е наред се сетете за този пост и предприемете нещо.

 

Note – сега се сетих за два страхотни примера за хора, които искат да се развиват:

  1. В университета в който учих ( и водих лекции по едно време ) имахме колега, който беше на около 60 години. С пъти по-надъхан от нас, с пъти по-заинтересован, по-аналитичен, по-добър и за пример. Не веднъж е спирал хора по коридора да пита кое как става, а с него сме прекарали доста време в разговори за IT частта. И беше абсолютното удоволствие да видиш човек, който няма абсолютно никакъв подобен background, който не разбира английски, компютрите му бяха табу да си записва всичко и на следващия ден да ти задава въпроси по това, което сме си говорили и като му кажем, че е точно така и да виждаме зле прикритото вълнение, което блика в него. Да е жив и здрав бай Данчо.
  2. Злати – от дизайнер реши да се преквалифицира на developer. Сега пише основно на C# като има и front end задачки. Пак аналитична, критична и надъхана. Удоволствие е да ѝ намериш бъг и да ѝ видиш погледа като ти покаже фикснатата версия. Пак задаваща въпроси и четяща много.

 

Note 2 – с писането на този пост се присетих, че няма да е лоша идея да разпиша един за това как аз избирам евентуален бъдещ работодател (research + комуникация с компанията), че често основно хора на които съм водил лекции някъде са ме питали. Така, че през следващите дни очаквайте нещо по въпроса.

 

Ваш (хейтещ),

Недко.