Month: February 2018

1984

Може да има спойлери!

Умът на Оруел е виждал много по-напред отколкото мнозина. Още в края на 40-те години той е предвидил събития и е очертал психологически граници, които днес са ежедневната реалност.

Изграждането на всеки герой – от Уинстън и Джулия до Голдщайн и О’Браян е брилиантно. Оруел показва границите на човека, на любовта и на ума. Показва колко сме зависими, как който контролира бъдещето контролира и миналото, колко човек може да се откъсне от студената обществена машина гъвкава точно колкото се иска да бъде. Оруел вкарва и няколко понятия, които плашат. Например двумисъл и подтискащата идея зад него, контролиращи органи като полиция на мисълта (като идеята за нея е базирана на японската секретна полиция просъществувала цели 64 години, от 1881 до 1945, наричана Kenpeitai, която можела да арестува граждани за непатриотични мисли!).

Мога да пиша много за книгата, но ще оставя на вас да вникнете в мрачния, гнусен свят на Оруел, който понякога показва миниатюрен лъч светлинка, после с ботуша си я премазва.

23.02.2018

Продължавам да пиша 2017 по постовете си :D

Днес Златина има рожден ден. Пожелавам ѝ да може да ме търпи още доста време, да търпи и котката. Също така да рисува, да прави това, което обича и да го прави с кеф и с цялото време на света :)

Подаръците я чакат довечера. И понеже знам, че няма да прочете днес блога ми мога да пиша за това колкото пожелая. Та да – смятам, че този път сякаш ще ѝ хареса. Нямам кой знае каква картичка (предната я правих сам и беше катастрофа), но няма да ѝ подарявам дрелка де :)

Art-а е на Златина – картичка, която ми нарисува за празниците. Продължавам да твърдя, че трябва да отделя повече време за това. Получават ѝ се много добре нещата. <3

Иначе днес преоткрих Dimmu Borgir, които са били на Wacken неведнъж:

И понеже се чудих между горния клип и още един ще пусна и него. Епични, но сърцето ми се напълни когато видях момчето с тромбона да куфее

QA: Challenge Accepted 4.0

Ще се кюейваме, ще се аксептваме и ще се челинджваме на 21.04.2018 година на QA: Challenge Accepted 4.0. Акнетата за лекторите е пусната (Секция “Гласувайте за лектор“) и има 20+ желаещи да заемат челни места и да говорят там.
Аз съм един от тях. Ще говоря за jMeter и как да направим eye candy (и разбираеми!) графики с Grafana и InfluxDB, сигурно пак ще си съборя VPS-а по време на демото (been there, done that) така, че сигурно ще напомпам още малко marvin да преживее и това извращение върху него и така.

 

Едно е сигурно – дали ще говоря или не на QA: Challenge Accepted лекцията ще бъде подготвена и при първа възможност ще я разкажа, сигурно пред колегите в софийския офис на Немечек.

 

И още нещо, последно – ако гласувате ще ви помоля да го направите честно. Има много интересни лекции, интересни неща за които ще се говори и си заслужават да бъдат чути.

Душа

Днес си пуснах Еди Ведър и се сетих за моментите на чисто и неподправено човешко щастие, които имах миналата година докато правих моето голямо каране.
Самото чувство да се събудиш някъде пренощувал в колата си, да направиш един чай/кафе на котлончето и да се потопиш в първите лъчи на изгрева е нещо толкова магично, колкото и обикновено. Всъщност всеки изгрев и залез са магични. Всеки един, който съм посрещал без значение дали съм бил на колелото, по Джулай Морнинг или просто ей така.

Сещам се после как си стягах багажите, палих колата до мястото от където исках да тръгна и финиширам, карах с отворен прозорец и душата ми (или това, което е останало от нея) беше пълна.

И всичко това беше гарнирано с Eddie Vedder и голяма част от OST-то на Into the Wild (ако има човек на света, който не го е гледал – препоръчвам го силно!).

И дори помня реда в който вървяха: