Слушам отново и отново Preaching The End Of The World на Chris Cornell, гледам отнесено към десетките хора на плажа на Кубо, жегата се е впила в мен като бясно куче съвсем нямащо намерението да ме пусне скоро, а аз се занимавам с marvin и един wordpress проект.

И ми е някак леко.

 

Ако седемте бога решат може и по хладното да отидем на плаж най-накрая да потопя буйните къдрици в солената вода, че е кощунство в това хубавото време да стоим по къщите.