Проклетата котка ме събуди прекалено рано и реших да изляза да почета на спокойствие преди работния ден. Нещо, което не бях правил от месеци.

Слязох с разведеляващото се слънце към плажа и погледах намръщеното тъмносиньо море, малките вълни, които се разбиваха с известна неприязън в камъните на брега и дърпаха малкото останал пясък към себе си.
Бях сам, прехвърчаха малко снежинки, излязох и подишах въздуха. Миришеше на водорасли, водата беше кристално чиста все едно никога никой не я е цапал с каквото му попадне, виждаха се камъчетата в плиткото, а студа притискаше гърдите ми.
Няколко облачета издишан въздух и зачетох.

В дни като тези трудно може някой да ти наруши вътрешния покой.