Днес към 20 часа пристигнах най-накрая и благополучно в София.

По пътя този път имаше съвсем малко изненади, карах сам и беше леко скучнувато. За сметка на това се случиха следните интересни неща:

  • Начесах черешовата си краста, която се появява по това време всяка година с един кгилограм череши вчера и един днес по пътя. Вече череши не искам да виждам поне за няколко месеца;
  • Докато взимах черешите от едно селце по пътя към София един огромен човек слезе от един не по-малко голям бус и чака за ред. Проблема на това да оставиш МПС без ръчна и на скорост е в това, че на леко наклонени равнини ще тръгне. “Буса тръгна”, казвам. “Ко каза, момче?!?”, “Буса, буса, викам, тръгна”. “Пууу маати, стой тука бе” и хукна да го гони. Не беше много дълго, но си струваше гледката :D
  • Валя ме здрав дъжд, а малко по-късно ме пра и градушка. Трябваше да отбия за 20-тина минути докато спре. Пък и тъкмо беше време за почивка, добре разхлади дъжда. Само мотористите по пътя не знам как се справят в такива моменти;
  • Видях дебелия Хюго (английски късокосмест), който вече дава да бъде милван от простолюдното съсловие (хората) за повече от 12 секунди. Жъна успехи сред котките;
  • Утре ми е първия ден в двуседмичното посещение на офиса на Немечек. Вълнувам се.
  • За толкова години командировки и пътувания така и не оптимизирах багажите си и нося половин ТИР с тениски, вело екипировка, колелото (!!) и други. Тия дни ще сефтосам Софийските околия. Сърбят ме пръстите.
  • По пътя към София минах през Пловдив да заредя с малко въглехидрати на Джумаята – джамия със сладкарска част (?!?) където правят скандални сладки, а кафето се поднася с малка чашка розова вода. Силно препоръчвам на всеки. Този път за норматив сгънах Инстамбулска торта и ашуре плюс задължителното кафе.
  • За 537 км Ситроенчето (с кодово наименование “Сутиена”) даде среден разход от 5.3 л/100 км. Може и да се дължи на факта, че карах като баба, както правя обикновено, who knows.

 

Малко нескопосани телефонни снимки: