Skip to content

Тихо. Нека чуем сирените.

От толкоз патетика, от толкоз „Ура“,
от тропане във ледени води на хора,
от портрети и бюст-монументи,
от строени пишман десиденти.
От балонни фрази, викани в рупори
от „интелигенти“ във редици струпани
забравяме Ботьова. И го размиваме с времето.
Тихо, да чуем сирените!!!

Любомир Любомиров

Published inБлогинки

Be First to Comment

    Leave a Reply

    Your email address will not be published. Required fields are marked *

    This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.