Skip to content

Голямото приключение ден 2

Снощи приспах в близост до Казанлък, а днес маршрута ми ще е до язовир Копринка и околията. А взех, че изкарах до Копринка доста бързо и не ми остана нищо друго освен да преизпълня плана си и да се подложа на онова многочасово мъчение – чиста проба нечовешка болка и огромно каляване на духа и характера – изкачването на връх Шипка. Това го направих вече веднъж на трети март и де бях зарекъл повече да не припарвам до там с колело, но ето, че съм тук, отново. Малко снимки от Копринка : След бруталното изкачване на връх Шипка за награда освен неприлично епичните гледки намерих и тази малки приятелчета да се продават по пътя на връщане. BTW струваха общо 4 кинта. Чувствам се веганизиран. Довечера ще поправя и това.

След като приключих с карането реших да се поразходя из Казанлък. Страхотен град. Има доста хора, супер много колоездачи, архитектурата му е красива. Намерих си и кафе в което се забих за да търся къде да преспя, че след 2 дни сън в колата сигурно съм изградил ароматен щит срещу диви животни.

(намерете грешката)

(рядко човек може да намери обява написана на пишеща машинина :))

(сладкарница Ивет – скандално кафе и набурсучен персонал)

След кратко търсене се оказа, че минимума, който намерих беше едно хотелче за 30 кинта.

Намерих една страхотна алтернатива в лицето на хижа Узана. Едни безкрайно красиво място почти до географския център на България с хубави хижари, които ме настаниха и нагостиха срещу 15 кинта. Изкъпах се и рая слезе на земята. Излязох да погледам огромния звездоброй и си легнах.

 

 

Можете да гледате в реално време и къде съм с този линк – https://www.strava.com/beacon/2RmbrUtA9zl

Published inUncategorized

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.